Рилският манастир: история, архитектура и как да го посетите

Рилският манастир е най-голямата българска обител и един от символите на страната. Той се намира в Рила, между реките Рилска и Друшлявица, на около 1147 м надморска височина. Основан е през първата половина на X век и е свързан с името на св. Иван Рилски, първия български отшелник. От 1983 г. манастирът е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

От пещерата на отшелника до голямата обител

Св. Иван Рилски се оттегля в планината и живее като отшелник. Той умира през 946 г. и е погребан в пещерата, в която е живял. По-късно цар Петър пренася мощите му в Средец, днешна София. През 1469 г. те се връщат обратно в манастира и оттогава се пазят там.

Сведенията за самата обител от X до XIV век са оскъдни, но владенията и правата ѝ са потвърждавани от царете Иван Асен II и Калиман. Около 1334–1335 г. струмишкият протосеваст Хрельо изгражда отбранителна кула, монашески килии и църква. През Възраждането манастирът основава около 50 метоха по градове и села, а в средата на XIX век негов игумен е Неофит Рилски.

През 1961 г. манастирът е обявен за национален музей, а през 1976 г. за национален историко-археологически резерват. През 1991 г. му е върнат статутът на действащ манастир. Днес той е мъжка обител и място за поклонение.

Какво ще видите вътре

Днешният вид на комплекса е главно от XIX век. Той заема около 8800 кв. м и е заобиколен от каменни стени, високи до 22 м. В крилата има около 300 помещения, от които близо 100 са монашески килии. Отвътре галериите с раираните арки, дървените стрехи и широкият двор правят манастира разпознаваем от пръв поглед.

Хрельовата кула. Тя е построена през 1335 г. и е най-старата запазена сграда в манастира. Кулата е каменна, на пет етажа и висока 23,60 м. На последния етаж е параклисът „Преображение Господне“ със стенописи от XIV век.

Главната църква „Рождество Богородично“. Изградена е между 1834 и 1837 г. на мястото на по-стар храм. Има пет купола, два параклиса и три олтарни ниши. В нея се пази ракла с мощите на св. Иван Рилски, както и стари почитани икони. Стенописите са дело на няколко зографи, но единственият, оставил подписа си, е Захарий Зограф.

Старата кухня. Над нея се издига конусовиден комин, висок 22 м, едно от любопитните съоръжения на комплекса.

Музеите на манастира

Манастирът поддържа няколко експозиции: църковно-исторически музей, иконна галерия, Хрельовата кула, музей на манастирското стопанство и етнографска сбирка във възрожденските гостни стаи. Най-ценният експонат е Рафаиловият кръст, издялан от монах Рафаил и завършен през 1802 г. Върху него са изобразени 36 библейски сцени с над 600 миниатюрни фигури. Посещението на музеите е с билет. Цените и работното време проверете на сайта на манастира, защото се променят.

Как да стигнете

По маршрута в OpenStreetMap от центъра на София до манастира с кола има около 127 км, малко под два часа път. Обичайният път е по магистрала „Струма“ (Е79) на юг, отбивката при Кочериново и още около 25 км по долината на Рилска река. Пред двете порти на манастира има паркинги.

Според сайта на манастира редовният обществен транспорт до него към момента не е възстановен. Може да стигнете с личен автомобил, с организиран туристически транспорт или с автобус до Благоевград и оттам с такси. Преди пътуването проверете страницата „Как да стигнем“.

Манастирът е действаща обител. Влиза се с подходящо облекло, тихо и с уважение към богослуженията. Изискванията към посетителите са публикувани на сайта на манастира.

Какво да видите наоколо

На около 4 км от манастира, по маркирана пътека, е пещерата на св. Иван Рилски, а до нея е църквата „Успение Богородично“. Пътеката минава през гора и е удобна разходка за половин ден. Ако тръгвате от София, можете да съчетаете манастира с Боянската църква в един ден: вижте маршрута „Рилският манастир и Бояна“.

В самата столица продължете с храм-паметника „Св. Александър Невски“ и базиликата „Света София“. Други манастири и храмове ще намерите в раздел Забележителности.