Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София

Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е символът на София, който познават и хора, никога не стъпвали в града. Той е патриаршеска катедрала на Българската православна църква и, според сайта ѝ, най-големият православен храм на Балканския полуостров. Построен е в памет на Освобождението от 1878 г. и е посветен на св. Александър Невски (1220–1263).

Решение, дарения и дълго чакане

Идеята е гласувана още през 1879 г. от Учредителното народно събрание във Велико Търново. Петко Каравелов предлага храмът да бъде на хълма Царевец. На следващата година, по желание на княз Александър Батенберг, строежът е преместен в новата столица София. През 1881 г. князът призовава за дарения и сам дарява 6000 златни лева. Столичната община също отпуска средства.

Основният камък е положен на 19 февруари 1882 г. (по нов стил 3 март). В основите са вградени два текста, посветени на събитията от 1877–1878 г.: единият е гравиран на метална плоча, другият е написан на пергамент. Следват повече от двадесет години на проекти и комисии. Първоначално е избран проектът на академик Иван Богомолов от Санкт Петербург, но накрая главен архитект става проф. Александър Померанцев. Договорът с него е подписан на 30 април 1904 г.

Строежът

Изкопите започват на 9 август 1904 г., а бетонът на основите е готов през пролетта на 1905 г. Металната конструкция на покрива пристига през 1909 г., а медното покритие е поръчано на мюнхенска фирма. Вътрешната украса и иконите се правят между 1911 и 1913 г. Сградата е по същество завършена през 1912 г., а камбаните за пръв път бият на 13 март 1913 г., при превземането на Одрин. Освещаването е през септември 1924 г. и продължава три последователни дни, защото храмът има три олтара.

Размери и архитектура

Сградата е дълга около 72 м и широка около 55 м, с площ над 3000 кв. м. Най-високата ѝ точка е на 50,52 м. При четири души на квадратен метър храмът побира между 4000 и 5000 души. Фасадата е облицована с бял камък, а входните врати са от славонски дъб. Позлатените куполи и сводестите покриви на различни нива правят силуета разпознаваем от всички посоки.

Над главния вход е камбанарията с 12 камбани, излети в Москва. Най-тежката е 11 758 кг и е с диаметър 2,7 м. Сайтът на катедралата отбелязва, че при качването на камбаните през 1911 г. загиват трима работници.

Вътрешността

Вътрешността е облицована с мрамор, главно италиански, с колони от бразилски оникс и капители от алабастър. Централният иконостас е с икони на руския художник Виктор Васнецов и на други руски автори, а северният е с икони на Иван (Ян) Мърквичка. Работата на българските художници координира проф. Антон Митов. Над централния олтар има балдахин с мозаечна украса. Между 1978 и 1996 г. храмът минава през дълга реставрация.

Катедралата е свидетел на много големи събития в новата история на страната: в нея е сватбата на цар Борис III с царица Йоанна през 1930 г. и опелото на царя през 1943 г.

Криптата

Под храма е Музеят за християнско изкуство на Националната галерия, известен като Криптата. Той е открит през 1965 г. и показва икони, фрагменти от стенописи, ръкописи и църковна утвар от IV до XIX век. Криптата е била предвидена за гробница, но в нея никой не е погребан. Музеят е с билет и има почивен ден. Цените и часовете вижте на страницата на Националната галерия.

Посещение

Храмът е отворен всеки ден, без почивен ден, а работното време и часовете на богослуженията са на страницата „Посещение“ на катедралата. По време на служба се влиза тихо, с подходящо облекло.

На по-малко от 300 м е базиликата „Света София“, а малко по-нататък е статуята „Св. София“. Цяла разходка по храмовете в центъра предлага маршрутът „София за един ден“.