Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул

На брега на Златния рог в Истанбул, между кварталите Фенер и Балат, стои църква, която изглежда като от мрамор, но всъщност е от метал. Българската църква „Св. Стефан“, известна като Желязната църква, е сглобена от стоманени и чугунени части, изработени във Виена, и е осветена през 1898 г. Тя е една от най-важните български забележителности извън границите на страната.

Дървената църква и борбата за самостоятелна църква

През XIX век българската общност в Цариград води борба за собствена църква, независима от Цариградската патриаршия. През юли 1849 г. княз Стефан Богориди дарява двора си на брега на Златния рог за българска църква. Една от постройките в него е превърната във временна дървена църква, а от камъните на старите му къщи е изграден метох, сграда за поклонници.

През 1858–1860 г. е започнат каменен храм по проект на архитекта Гаспаре Фосати, но основите му се напукват и строежът е изоставен. Мястото е насип до самия бряг, а това по-късно предопределя избора на по-лека конструкция. На 27 февруари 1870 г. със султански ферман е учредена Българската екзархия, а новата църква е замислена и като символ на стремежа към църковна независимост.

Църква, поръчана във Виена

Решението да се строи от метал не е случайно. Според изследването на Благовеста Иванова и Ради Ганев изборът е продиктуван от терена, насип до Златния рог, и от това, че металната постройка е по-лека от каменната и може да се демонтира. Още през 1889 г. в дневника на екзарх Йосиф е записано желанието църквата да бъде „желязна“, дълга 24 м и широка 12 м.

Конструкцията е поръчана на виенската фирма „Рудолф Филип Вагнер“, позната с мостовете си, по проект на архитекта Овсеп Азнавур. Договорът за конструкцията е подписан на 15 февруари 1893 г., а този за вътрешната облицовка на 7 септември 1894 г. Църквата е сглобена пробно в завода, след което частите са пренесени в Цариград. По данни на изследователите конструкцията и външната облицовка тежат около 360 т, а вътрешната облицовка още около 140 т. Окончателният монтаж приключва през 1896 г.

На 8 септември 1898 г. храмът е осветен от екзарх Йосиф. Според цитирано в изследванията сведение църквата е струвала на България около 1 милион франка.

Архитектурата

Планът е във форма на латински кръст. Фасадите са украсени с чугунени орнаменти, а вътрешността е облицована с мрамор. Стените са двойни, с въздушна междина за вентилация. Над входа се издига камбанария, а над средата на храма е главният купол. През декември 2010 г. куполът е позлатен с дарения от българи от Пловдив.

Металната конструкция има и своите слабости. Изследователите отбелязват пукнатини между отделните части, които свързват с твърдата нитована конструкция и със земетръсния риск в района. Затова опазването на храма изисква постоянни грижи.

Българските гробове в двора

В двора на църквата, около мястото на старата дървена църква и метоха, са гробовете на видни духовници от епохата на църковната борба: митрополитите Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и Иларион Макариополски.

Посещение

Църквата е в историческия полуостров на Истанбул, в днешния район Фатих, на брега на Златния рог. Квартал Балат, с който Фенер се слива без ясна граница, е стар квартал на гръцката, еврейската, арменската и българската общност. До 80-те години на XX век църквата е била скрита между други сгради, но след разчистването на брега днес се вижда отдалеч.

Храмът е действащ. Грижата за него се поделя между църковната фондация, България и Турция, а след дълга реставрация той отново посреща посетители. Часовете за посещение проверявайте на място.

Ако се интересувате от храмове, построени в памет на важни моменти от българската история, вижте храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София и храм-паметника „Рождество Христово“ край Шипка. Още забележителности ще намерите в раздел Забележителности.