Базиликата „Света София“: църквата, която дава името на столицата

Малко църкви могат да кажат, че са дали името на цял град. Базиликата „Света София“ в центъра на столицата е такава. Тя е построена през VI век, била е главен храм на средновековния град, а през XIV век името ѝ започва да се използва и за самия град. Днес е действаща църква, а под нея е отворено за посетители археологическо ниво с гробници от античната Сердика.

Храм върху храмове

Мястото, на което стои базиликата, е свещено много преди нея. Тук е бил източният некропол на римската Сердика, а над гробовете още през IV век са издигнати първите християнски храмове. Според сайта на църквата най-ранната постройка е малка еднокорабна гробищна църква с размери 10,10 на 4,65 м, свързана с времето на император Константин Велики, малко след Миланския едикт от 313 г.

Разкопките от 1893 г., от 1910–1911 г. и от втората половина на XX век разкриват стените на няколко предходни храма. Археолозите и днес спорят дали те са били три, или пет. При разкопките са открити и фрагменти от мозайката на един от по-старите храмове.

Сегашната базилика е изградена през VI век, по времето на византийския император Юстиниан, върху основите на тези по-ранни църкви. Тя е посветена на Божията премъдрост: „София“ на гръцки означава „мъдрост“.

Средновековие, джамия и възраждане на храма

Между XI и XIV век „Света София“ е митрополитска църква. Именно през XIV век градът, познат дотогава като Средец, започва да се нарича с нейното име.

През XVI век, при османската власт, храмът е превърнат в джамия, а стенописите му са унищожени. Земетресенията от 1818 и 1858 г. събарят минарето и разрушават сградата, която след това е изоставена. След Освобождението през 1878 г. тя дори служи за склад. През 1930 г. базиликата е обявена за паметник на културата и след дълги реставрации днес изглежда възможно най-близо до вида си от късната античност и ранното Средновековие.

Архитектурата

„Света София“ е базилика с план на кръст и строг, почти аскетичен вид, типичен за ранните християнски храмове. Фасадата е от тухли, без външна украса, а във вътрешността впечатлява пространството и хармонията на пропорциите. Според официалния туристически портал на страната храмът побира до 5000 души.

Под земята: некрополът на Сердика

Под църквата Регионалният исторически музей – София показва археологическото ниво на базиликата. Там се виждат гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останки от три по-ранни църкви. Изложени са около 50 гроба и гробници от III до V век: каменни саркофази, гробове от плочи и тухлени гробници със сводове. Някои от тях са изписани. В една гробница от V век, северозападно от базиликата, личи надпис с червени букви „Хонорий, раб Божи“.

Подземното ниво има отделен вход и билет. Работното време е различно през лятото и зимата, а цените са в отделен файл на сайта на музея. Проверете ги на страницата на музея за базиликата преди посещението.

Около храма: Вазов и Незнайният воин

До базиликата е паметникът на Незнайния воин, посветен на българските войници, загинали за родината. Зад църквата е гробът на народния поет Иван Вазов (1850–1921). Наблизо е било и мястото, където през 1873 г. е обесен Васил Левски.

Как да стигнете

Базиликата е в самия център на София, на няколко минути пеша от храм-паметника „Св. Александър Невски“. Най-близките метростанции са „Софийски университет“ и „Сердика“. Храмът е действащ: по време на богослужение се влиза тихо, а за снимки във вътрешността попитайте на място.

От базиликата до храм-паметника „Св. Александър Невски“ са около 250 м. За около четвърт час пеша стигате и до статуята „Св. София“, символа на града, издигнат през 2000 г. Цяла разходка по храмовете в центъра е описана в маршрута „София за един ден“.