Археологическият музей във Варна и най-старото обработено злато в света

Във Варна се пази злато на повече от 6000 години. То е открито случайно през 1972 г. в западната промишлена зона на града, а днес е в залите на Археологическия музей. Музеят е един от най-старите в България и е задължителна спирка, ако сте в морската столица, дори и за един дъждовен следобед.

Сградата и историята на музея

Музеят е в сградата на бившата Девическа гимназия, построена между 1892 и 1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Тя е на два етажа и сутерен, с почти квадратен план и просторен вътрешен двор, и сама по себе си е една от красивите сгради в центъра на Варна.

Корените на музея са в края на XIX век. Общинският туристически сайт посочва, че археологическата сбирка започва да се събира през 1887 г. Варненското археологическо дружество е основано на 12 декември 1901 г., а през 1902 г. общинският съвет одобрява устава на бъдещия музей. Окръжният музей е открит официално на 11 юни 1906 г.

Основната експозиция е обновена през 2012 г. и заема над 2000 кв. м. Към музея има и детски учебен музей с възстановки на праисторически и средновековни жилища и технологии.

Варненският халколитен некропол

Некрополът е гробище от каменно-медната епоха (халколита). Музеят го датира между 4550 и 4350 г. пр. Хр. При разкопките са открити 301 гроба. В 62 от тях са открити предмети с общо тегло над 6 кг. Общинският туристически сайт посочва, че златните предмети са над 3000.

Това е най-ранното обработено злато, известно досега в света. Значението му обаче не е само в старостта. Богатите гробове показват, че почти хиляда години преди Месопотамия и Египет в Югоизточна Европа вече са се оформили механизмите на властта и социалното неравенство. Затова името на Варна присъства в учебниците по археология по целия свят.

Какво още има в музея

Музеят показва находки от Варна, античния Одесос, и околността. Експозицията е подредена по епохи:

• Праистория: от 40 000 до 1200 г. пр. Хр.;
• Античност: от VIII в. пр. Хр. до VI в.;
• Средновековие: от VII до XVIII в.

Освен варненското злато си струва да отделите време за колекциите от теракотени фигурки, стъклени съдове и антични лампи (според общинския сайт най-големите в България), за античните златни накити и за накитите от XII–XIV в. Музеят пази и една от най-големите колекции на икони в страната, от XIV до XIX в.

Варненското злато по света

През последните 30 години музеят е домакин на международни археологически конференции и е изпращал изложби в Япония, Германия, Франция, Израел, Италия, Канада, Испания, САЩ, Русия и Гърция. Затова е възможно част от експонатите да липсват в залите, докато гостуват в чужбина. Ако идвате специално заради златото от некропола, проверете новините на музея преди пътуването.

Свързани обекти в града

Регионалният исторически музей – Варна, към който е Археологическият музей, стопанисва и два обекта, които лесно се добавят към деня:

• Римските терми от II–III в. в центъра на града заемат около 7000 кв. м и са сред най-големите римски бани в Европа.
• Аладжа манастир е средновековен скален манастир на около 14 км от Варна, в Природен парк „Златни пясъци“. Там има и експозиция с раннохристиянски мозайки от V в. и икони от XIX в.

Във Варна си заслужава да видите още катедралата „Успение Богородично“ и Железопътната гара, а за обекти извън града вижте Североизточна България.

Практично за посещението

Музеят е в центъра на Варна, а автобусите спират на спирка „Музея“. Работното време и цените на билетите се променят, затова ги проверете на сайта на Регионалния исторически музей – Варна и на страницата му „Цени и билети“ преди посещението.

Предвидете поне час и половина. Ако идвате с деца, попитайте за учебния музей: там възстановките показват как са живели хората, оставили варненското злато.