Панагюрското златно съкровище: как е открито, какво съдържа и къде да го видите

Панагюрското златно съкровище е една от най-известните находки от тракийските земи и един от символите на българските музеи. Девет съда от чисто злато, изработени около 300 г. пр. Хр., са открити случайно край Панагюрище и оттогава са обиколили големите музеи по света. Ето какво знаем за тях, как са попаднали в музейните фондове и къде можете да ги видите днес.

Как е открито съкровището

На 8 декември 1949 г. тримата братя Дейкови копаят глина за тухли край Панагюрище и попадат на златни съдове, заровени в земята още в древността. Те предават находката на властите и по-късно са възнаградени. Първият, който разпознава в тях античен златен сервиз и ги датира, е сътрудникът на читалищния музей в Панагюрище Петър Горбанов. Той се свързва с тогавашния директор на Археологическия музей в Пловдив Димитър Цончев и съкровището е заведено официално във фонда на пловдивския музей.

Историческият музей в Панагюрище отбелязва годишнината всяка година на 8 декември. През 2025 г. от находката се навършиха 76 години.

Какво съдържа

Съкровището се състои от девет съда с общо тегло над 6 кг, изработени от 23-каратово злато. Според описанието на Регионалния археологически музей в Пловдив това са седем ритона, една амфора и една фиала.

• Амфората-ритон е най-големият съд. Дръжките ѝ са оформени като кентаври, а по тялото тичат седем мъже. Някои изследователи свързват сцената с мита за „Седемте срещу Тива“.
• Ритонът с предница на коза е украсен с фигурите на Аполон, Артемида, Хера и Нике. До седналата на трон Хера името ѝ е изписано на гръцки.
• Ритонът с глава на овен показва Дионис сред танцуващи фигури, отново с надпис на името на бога.
• Двата ритона с глави на елени. На шията на единия е изобразен съдът на Парис, с Атина и Афродита в профил.
• Трите ритона-кани имат дръжки във форма на крилати сфинксове, а предната им част е оформена като женска глава: Атина с шлем, Хера и Афродита.
• Фиалата е плитка ритуална чаша. Дъното ѝ е покрито с концентрични редове от розетки, жълъди и човешки глави.

Върху фиалата са гравирани две теглови стойности: в персийски дарейки и в атически драхми. Тези надписи помагат съкровището да бъде датирано в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

Кой го е направил и защо е заровено

Сервизът е изработен от гръцки майстори в малоазийския град Лампсак и е принадлежал на знатен представител на одриската аристокрация, вероятно на цар. Съдовете са използвани при жертвоприношения и тържествени пирове, на които владетелят показвал властта си и връзката си с боговете.

Защо са заровени, не се знае. Една хипотеза е, че са скрити в размирно време, когато Тракия е заплашена от македонците и келтите, и собственикът не се е върнал за тях. Друга хипотеза приема заравянето като ритуален акт.

Къде се показва днес

Тук често има объркване, защото съкровището може да се види на три места, но оригиналът е само на едно от тях в даден момент.

• Национален исторически музей, София. Тук се съхранява оригиналът. Повече за музея в Бояна ще намерите в статията ни за Националния исторически музей.
• Регионален археологически музей – Пловдив. Съкровището е част от колекцията на пловдивския музей, но в експозицията му е изложено точно копие.
• Исторически музей – Панагюрище. В залата трезор на музейния комплекс постоянно е изложено златно копие. Оригиналът гостува в залата за определени периоди: например от 1 септември до 16 октомври 2022 г. и от 16 септември до 23 октомври 2025 г., след което се връща в НИМ. Повече за самия музей и залата има в статията ни за музея в Панагюрище.

Съкровището редовно пътува и до чужбина. През ноември 2024 г. то беше показано в изложбата „Древна Тракия и класическият свят“ на музея „Гети“ в Лос Анджелис, заедно с предмети от още 18 български музея. Когато през януари 2025 г. пожарите в района стигнаха близо до сградата, Министерството на културата поиска гаранции за безопасността на експонатите, а музеят увери, че хранилищата му са защитени.

Практично

Преди да тръгнете специално заради оригинала, проверете къде се намира в момента: съкровището се мести между музеите и изложбите. Най-сигурно е да погледнете новините на Историческия музей – Панагюрище и сайта на Националния исторически музей. Работното време и цените на билетите са на страниците на самите музеи.

Ако обикаляте Средна България, Панагюрище лесно се съчетава с Пловдив и с другите обекти в Южна централна България.