Катедралата „Успение Богородично“ във Варна

Катедралата „Успение Богородично“ е най-разпознаваемата сграда във Варна. Тя стои в центъра на града, на площад „Св. св. Кирил и Методий“, и от началото на пешеходната зона води към морето. Общината я описва като един от символите на Варна, а за жителите ѝ тя е преди всичко действащ храм, в който митрополитът служи на големите празници.

Храм, построен с дарения и лотария

Основният камък е положен на 22 август 1880 г. от княз Александър I Батенберг, само две години след Освобождението. В чест на събитието князът опрощава по три месеца от присъдите на затворниците във варненския затвор. Храмът е посветен и на паметта на руската императрица Мария Александровна, благодетелка на България и леля на княза. Тъй като Успение Богородично, 15 август, е и празник на Варна, катедралата е свързана с града и по календар.

Парите идват главно от дарения, но и от лотария със 150 000 билета, продавани в България и в чужбина. Основите са положени по проект на одеския архитект Маас, а самата сграда е проектирана от общинския архитект П. Купка. Образец за нея е църквата в Петерхоф край Санкт Петербург. Строителството е поверено на тревненския майстор Генчо Канев, назначен на 15 март 1884 г. Използван е главно местен камък от околностите на Варна, а медните листове за покрива са докарани от Англия.

Първата света литургия в новия храм е отслужена на 30 август 1886 г. Работата по вътрешността продължава още дълго след това, а през 1999–2002 г. в храма е изградена вентилационна система и са обновени стенописите.

Иконостасът, стенописите и стъклописите

Иконостасът е дело на дебърския майстор Иван Филипов, а архиерейският трон, поставен през 1897 г., е изработен от Нико Мавроди. През 1901 г. храмът получава като дар 42 малки и 3 големи икони, изпратени със съдействието на руския император Николай II.

Цялостното изписване на храма започва едва след 1949 г. Стенописите в притвора са дарение на проф. Н. Ростовцев. Големите стъклописи към площада са изработени през 60-те години на XX век, а през 2022 г. прозорците отново са обновени, заедно с шестте купола.

Камбанарията

Отначало настоятелството решава вместо отделна камбанария да повдигне купола, за да се чува камбаната в целия град. Днешната камбанария е завършена през 1941–1943 г. и е висока 38 м. Към горната ѝ част води тясна вита стълба със 133 стъпала.

Медните куполи са пребоядисани в златисто през пролетта на 2000 г., а обновяването им завършва през 2002 г.

Посещение

Катедралата е отворена всеки ден, а входът е свободен. Общинският туристически сайт и порталът на Министерството на туризма дават различно работно време, затова го проверете на страницата на катедралата в общинския туристически сайт или на място. Храмът е действащ: по време на богослужение се влиза тихо и с подходящо облекло. Новини за богослуженията публикува Варненската митрополия.

Ако идвате с влак, Железопътната гара Варна е на по-малко от километър, около 12 минути пеша по OpenStreetMap.

Наоколо в центъра на Варна

От катедралата започва централната пешеходна зона, която води към входа на Морската градина и към морето. В старата крайморска част на града са Римските терми, останки от най-големите обществени бани в балканските провинции на Римската империя, с площ над 7000 кв. м. Градът, в който са построени, е римският Одесос, наследник на древногръцката колония, основана около 570 г. пр. Хр. Обиколката от катедралата до термите и обратно е удобна за половин ден пеша. В Археологическия музей се пази златото от Варненския халколитен некропол. На около 8 км на север е резиденцията Евксиноград.

По крайбрежието на юг, на около 100 км с кола по OpenStreetMap, е Несебър с църквата „Христос Пантократор“. Още храмове от цялата страна ще намерите в раздел Забележителности.