Белоградчишките скали и крепостта Калето

Белоградчишките скали са сред най-необичайните природни гледки в България. Червеникавите им кули, стълбове и „фигури“ се издигат над град Белоградчик в Северозападна България, а между тях е вградена крепост, която от векове използва скалите като свои стени. Двете заедно правят от едно посещение и разходка сред природата, и урок по история.

Как са се образували скалите

Според описанието в сайта на обекта скалите започват да се образуват в края на палеозоя, преди около 230 милиона години. Пясъчници и конгломерати, утаени в древно море, по-късно са издигнати при алпийските движения на земната кора. Вода, вятър и резките смени на температурата бавно ги изваят до днешните форми. Червеният цвят идва от железните окиси в скалата.

Масивът се простира на около 30 км дължина. Според различните описания е широк между 3 и 7 км, а отделни скали достигат над 100, на места до 200 м височина. В пясъчниците и варовиците има повече от 100 пещери.

Скалите с имена

Местните хора отдавна дават имена на скалите според това на какво приличат. Сред най-известните край града са Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Адам и Ева, Лъвът, Мечката и Замъкът. Най-разказваната легенда е за Монахинята и Монаха: според нея девойка, пратена в манастир, и нейният любим били превърнати в камък след земетресение. Добра панорама към скалите и към Стара планина има от площадката „Мислен камък“.

Катеренето по скалите не е разрешено, а боклукът се отнася обратно.

Крепостта Калето

Крепостта е на около 1,5 км от центъра на Белоградчик, сред самите скали. Първата укрепена постройка тук е римска, от I–III век: римляните издигат само две стени, а останалите две страни затварят естествени скални масиви, високи между 70 и 100 м. Целта е била да се контролира пътят от Рациария, край днешния Арчар, към вътрешността.

През XIV век цар Иван Срацимир разширява крепостта, настанява в нея гарнизон и тя става втората по значение във Видинското царство след самия Видин. През 1396 г. я завземат османците. Днешният ѝ вид е от първата половина на XIX век: между 1805 и 1837 г. тя е почти изцяло преустроена с участието на френски и италиански инженери.

Крепостта има три отделни двора с обща площ около 10 210 кв. м, свързани с масивни порти. Стените са дебели до 2,5 м в основата и високи до 12 м, с бойници и оръдейни площадки. През 1850 г. след разгрома на Белоградчишкото въстание водачите му са изведени през тунел на крепостта и обезглавени; на мястото днес има паметник. Последно Калето е използвано военно през Сръбско-българската война от 1885 г. През 1965 г. е обявено за паметник на архитектурата, а днес се стопанисва от местния исторически музей.

Най-високата част, Цитаделата, се изкачва по стълби. Оттам се открива широк изглед към скалния масив.

Как да стигнете и кога да отидете

По маршрута в OpenStreetMap от центъра на София до Белоградчик с кола има около 174 км, малко над три часа път през Стара планина. Крепостта е на кратко разстояние над града. Автобусите не се допускат до паркинга на крепостта.

Обектът е отворен целогодишно, като часовете се удължават през лятото. Последното влизане е час преди затварянето. В билета за крепостта влиза беседа или аудиогид. Актуалното работно време и цените вижте на страницата с цени и работно време, тъй като там не е посочено от коя дата са в сила.

Най-красиво е рано сутрин и в късния следобед, когато слънцето оцветява скалите в наситено червено. През пролетта и есента е по-малко горещо за изкачването до Цитаделата.

Наблизо: обсерваторията, музеите и Магурата

На около 100 м от крепостта е астрономическата обсерватория на БАН с три телескопа, а нощни наблюдения се правят по предварителна заявка. В града има исторически музей в Пановата къща от 1810 г., художествена галерия и природонаучен музей. На около 23 км по пътя е пещерата Магурата с праисторически рисунки, а до нея Рабишкото езеро.

Още природни забележителности и манастири ще намерите в раздел Забележителности. Ако обикаляте страната от север на юг, следващата спирка може да бъде Рилският манастир или храм-паметникът край Шипка.