Белоградчик и пещерата Магура: уикенд в Северозапада

Северозападът е най-слабо посещаваната част на България, но тук е един от най-силните природни пейзажи в страната. Червените Белоградчишки скали, крепостта, вградена между тях, и пещерата Магура с рисунките от праисторията се обхождат спокойно за два дни. Маршрутът е от София, с нощувка в Белоградчик.

Разстояния и време за път

По картата на OpenStreetMap пътят от центъра на София до Белоградчик е около 176 км и отнема около три часа и петнадесет минути. Маршрутът минава през прохода Петрохан по път 81, после по път I-1 на север и при Димово се отбива на запад към Белоградчик. Visit Bulgaria посочва около 170 км разстояние между двата града.

От Белоградчик до пещерата Магура са около 23 км по пътя през Рабиша, или около 35 минути с кола. Последната отбивка е малко след селото и е обозначена с табела, а паркингът е на 200–300 м след нея.

Първи ден: скалите и крепостта

Белоградчишките скали са ивица от скални фигури, дълга около 30 км и широка 6–7 км. Оформяли са се над 200 милиона години, а червеникавият цвят идва от железните съединения в скалата. Някои фигури са високи над 100 м. Най-известните имат имена: Конникът, Мадоната, Дервишът, Адам и Ева, Гъбите, Монасите, Овчарчето.

Скалите са на няколко групи. Първата е непосредствено около града. Западно от него са Зъбеговете, Еркюприя и Борич, до които води асфалтов път. На около 4 км на изток е групата при Латинското кале и Лепенишката пещера.

Белоградчишката крепост, известна и като Калето, е използвала скалите като естествени стени. Първите укрепления са от римско време, I–III век, когато крепостта пази пътя към Рациария. При цар Иван Срацимир (1356–1396) тя е разширена, а през 1396 г. е превзета от османците, които също я преустройват. През 1850 г., след потушаването на Белоградчишкото въстание, водачите му са изведени оттук и екзекутирани; на мястото днес има паметник. За последен път крепостта е използвана във войната със Сърбия през 1885 г.

Крепостта има три отделни двора с обща площ около 10 210 кв. м. Най-високата ѝ точка, Първа плоча, дава гледка към Стара планина. Изкачването е по стръмни стъпала, затова е нужно удобно облекло. Цените и работното време проверете на сайта на крепостта.

На сто метра от крепостта е Астрономическата обсерватория на Българската академия на науките. Нощните наблюдения се правят само при ясно време и след предварителна заявка.

Втори ден: пещерата Магура

Пещерата Магура е в Рабишкия хълм, на 461 м надморска височина. Тя е от най-големите в България: главна галерия с три странични разклонения и обща дължина около 2,5 км. Температурата вътре е постоянно около 12 градуса, така че вземете яке дори през август. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1960 г.

Пещерата е прочута с рисунките си, направени с прилепно гуано: ловни сцени, танцуващи фигури, животни, звезди и знаци, които изследователите тълкуват като соларен календар. Датирането им е спорно и обхваща различни епохи от праисторията до началото на бронзовата епоха. Рисунките са на около 375 м от входа. За да се опазят, достъпът до тях е строго ограничен и обикновената обиколка не минава оттам. При входа има фотоизложба, която ги показва.

В пещерата има впечатляващи образувания: Голямата колона, висока над 20 м, и сталагмитът Падналият бор, дълъг над 11 м. Част от галериите се използват за отлежаване на пенливо вино.

След пещерата може да слезете до Рабишкото езеро, най-голямото вътрешно езеро в България, дълбоко 35–40 м.

Кога да отидете

Най-добрите месеци са от април до октомври. В горещите дни скалите са най-красиви сутрин и привечер, когато светлината ги прави почти оранжеви. В пещерата времето не играе роля. През зимата проходът Петрохан може да е заснежен и тогава по-сигурният път е през Ботевград и Враца.

Още идеи за района има на страницата за Северозападна България, а за забележителностите край столицата вижте маршрута по храмовете на София.