Национална библиотека София – сграда от 1953 г. и посещение
Национална библиотека София: кой е построил сградата, какво е останало недовършено, какви колекции пази и къде да проверите часовете преди посещение.

Националната библиотека в София е сграда, открита на 16 декември 1953 г., чийто първоначален замисъл никога не е довършен (БТА). Затова национална библиотека София е едновременно читалня, хранилище на около 8,5 милиона единици и архитектурен паметник от средата на XX век (Уикипедия).
Какво представлява сградата на Националната библиотека в София?
Проектът е на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов (CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)).
При откриването сградата носи името „Васил Коларов“ (БТА). Сегашното име „Св. св. Кирил и Методий“ е от 1963 г. (Уикипедия)
Обектът е в центъра на София, на пешеходно разстояние от други музеи. Разходката се комбинира естествено с Археологическия музей в София или с храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Как е стигнала библиотеката до сегашната си сграда?
Идеята за обществена библиотека е на софийския учител Михаил Боботинов (Уикипедия). Читалнята е основана на 4 април 1878 г. и отваря през декември същата година, а собствена сграда получава през 1900 г.
Новата постройка е започната преди войната и през 1944 г. при бомбардировките над София е почти разрушена (БТА). Уикипедия добавя, че тогава е унищожена и старата сграда (Уикипедия). Новата сграда е открита на 16 декември 1953 г. (БТА)
| Година | Събитие |
|---|---|
| 1878 | Основаване на читалнята |
| 1900 | Първа собствена сграда |
| 1939 | Начало на строежа по данни на БТА |
| 1944 | Бомбардировки над София |
| 1953 | Откриване на новата сграда |
| 1963 | Преименуване на „Св. св. Кирил и Методий“ (БТА, Уикипедия) |
Източник: БТА и Уикипедия (БТА, Уикипедия)
По наша сметка по данни на БТА между началото на строежа и откриването минават 14 години (БТА). Обяснението е в бомбардировките и в следвоенните условия, при които сградата се довършва.
Какво е недовършено в архитектурата?
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочва, че библиотеката не е завършена и че пространството около нея е празно (БТА). Още през 1953 г. БТА е обещавала модерно хранилище за книги, което така и не е построено.
Това е и нашият извод от двата текста. Който разглежда фасадата, вижда постройка, спряла преди замисления край на ансамбъла, а не пълна композиция. Затова обиколката е по-интересна, ако преди нея сте прочели историята на строежа.
Източниците, които отворихме, не дават подробна стилова характеристика на фасадата и интериора. Затова не описваме детайли, които не сме могли да проверим.
В какво състояние е сградата сега?
Хранилищата нямат подходяща климатизация и вентилация, а стелажите са остарели (БТА). Към 150-годишнината през 2028 г. се планира дарителска програма със специална сметка за обновени хранилища.
На същия сайт има и позиция от 22 април 2026 г. във връзка с течащ покрив. От нея е видим само заглавието, затова не знаем кои помещения са засегнати (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Преди пътуване проверете дали част от залите не са затворени.
Какви колекции и изложби може да видите?
Фондовете включват над 1700 славянски ръкописа от XI–XIX век и около 3100 арабски кодекса (Уикипедия). Старопечатните и редките книги са около 30 000 тома, а историческият архив съдържа над 1,5 милиона документа в 700 архива. CENL описва общия фонд като над 8 милиона единици, включително ръкописи, редки книги, периодика и дигитални ресурси (CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)).
Не всичко е изложено, защото част от материалите се ползват само в читалните. Най-достъпният вход са изложбите. „Истории от глаголическо време“ е правена на английски и е показвана в Лондон, Прага и Братислава (БТА). Запазени са около 20 глаголически ръкописа, много от тях откъслечни.
На сайта няма списък с постоянни физически изложби. Има зала „История на книгата“ в раздела за събития и страница за виртуални изложби и онлайн събития (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).
Как да планирате посещението и къде да проверите часовете
Адресът на библиотеката е публикуван в справочника на CENL (CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)). Контактите са на официалния сайт, където има и формуляр за съобщения (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Адрес и телефон тук не препечатваме.
Работното време не е показано на началната страница. Там има само връзка „Работно време“ (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Цени на билети не открихме, затова не даваме суми.
Какво можете да направите още сега:
- Отворете страницата „Работно време“ на nationallibrary.bg и сверете дните преди пътуване (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).
- Прегледайте раздела за събития и онлайн изложби, за да видите какво е актуално.
- Ако идвате с клас или група, използвайте формуляра за връзка на сайта.
- Допълнете деня с Природонаучния музей в София, ако пътувате със семейство.
Работното време и актуалните съобщения сверявайте на официалния сайт на библиотеката непосредствено преди посещението (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).
Източници и справки
- Официален сайт на Националната библиотека — Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- National Library celebrates 147th anniversary — БТА
- December 16, 1953: New Building of National Library Inaugurated in Sofia — БТА
- SS. Cyril and Methodius National Library — Уикипедия
- National Library of Bulgaria St. St. Cyrill and Methodius National Library — CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)
Прочетете още
Текстът е на Редакцията на Мини България. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@minibulgaria.bg.