Пътеводител за забележителностите на България
Мини България
Меню
Забележителности

Национална библиотека София – сграда от 1953 г. и посещение

Национална библиотека София: кой е построил сградата, какво е останало недовършено, какви колекции пази и къде да проверите часовете преди посещение.

От Редакция на Мини България Публикувано: 4 мин. четене
Рафт с подредени стари и по-нови книги с цветни гръбчета, всички със заглавия на Аристотел на английски и немски
Снимка: Roman Eisele / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0, източник

Националната библиотека в София е сграда, открита на 16 декември 1953 г., чийто първоначален замисъл никога не е довършен (БТА). Затова национална библиотека София е едновременно читалня, хранилище на около 8,5 милиона единици и архитектурен паметник от средата на XX век (Уикипедия).

Какво представлява сградата на Националната библиотека в София?

Проектът е на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов (CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)).

При откриването сградата носи името „Васил Коларов“ (БТА). Сегашното име „Св. св. Кирил и Методий“ е от 1963 г. (Уикипедия)

Обектът е в центъра на София, на пешеходно разстояние от други музеи. Разходката се комбинира естествено с Археологическия музей в София или с храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Как е стигнала библиотеката до сегашната си сграда?

Идеята за обществена библиотека е на софийския учител Михаил Боботинов (Уикипедия). Читалнята е основана на 4 април 1878 г. и отваря през декември същата година, а собствена сграда получава през 1900 г.

Новата постройка е започната преди войната и през 1944 г. при бомбардировките над София е почти разрушена (БТА). Уикипедия добавя, че тогава е унищожена и старата сграда (Уикипедия). Новата сграда е открита на 16 декември 1953 г. (БТА)

Година Събитие
1878 Основаване на читалнята
1900 Първа собствена сграда
1939 Начало на строежа по данни на БТА
1944 Бомбардировки над София
1953 Откриване на новата сграда
1963 Преименуване на „Св. св. Кирил и Методий“ (БТА, Уикипедия)

Източник: БТА и Уикипедия (БТА, Уикипедия)

По наша сметка по данни на БТА между началото на строежа и откриването минават 14 години (БТА). Обяснението е в бомбардировките и в следвоенните условия, при които сградата се довършва.

Какво е недовършено в архитектурата?

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочва, че библиотеката не е завършена и че пространството около нея е празно (БТА). Още през 1953 г. БТА е обещавала модерно хранилище за книги, което така и не е построено.

Това е и нашият извод от двата текста. Който разглежда фасадата, вижда постройка, спряла преди замисления край на ансамбъла, а не пълна композиция. Затова обиколката е по-интересна, ако преди нея сте прочели историята на строежа.

Източниците, които отворихме, не дават подробна стилова характеристика на фасадата и интериора. Затова не описваме детайли, които не сме могли да проверим.

В какво състояние е сградата сега?

Хранилищата нямат подходяща климатизация и вентилация, а стелажите са остарели (БТА). Към 150-годишнината през 2028 г. се планира дарителска програма със специална сметка за обновени хранилища.

На същия сайт има и позиция от 22 април 2026 г. във връзка с течащ покрив. От нея е видим само заглавието, затова не знаем кои помещения са засегнати (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Преди пътуване проверете дали част от залите не са затворени.

Какви колекции и изложби може да видите?

Фондовете включват над 1700 славянски ръкописа от XI–XIX век и около 3100 арабски кодекса (Уикипедия). Старопечатните и редките книги са около 30 000 тома, а историческият архив съдържа над 1,5 милиона документа в 700 архива. CENL описва общия фонд като над 8 милиона единици, включително ръкописи, редки книги, периодика и дигитални ресурси (CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)).

Не всичко е изложено, защото част от материалите се ползват само в читалните. Най-достъпният вход са изложбите. „Истории от глаголическо време“ е правена на английски и е показвана в Лондон, Прага и Братислава (БТА). Запазени са около 20 глаголически ръкописа, много от тях откъслечни.

На сайта няма списък с постоянни физически изложби. Има зала „История на книгата“ в раздела за събития и страница за виртуални изложби и онлайн събития (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).

Как да планирате посещението и къде да проверите часовете

Адресът на библиотеката е публикуван в справочника на CENL (CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)). Контактите са на официалния сайт, където има и формуляр за съобщения (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Адрес и телефон тук не препечатваме.

Работното време не е показано на началната страница. Там има само връзка „Работно време“ (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). Цени на билети не открихме, затова не даваме суми.

Какво можете да направите още сега:

Работното време и актуалните съобщения сверявайте на официалния сайт на библиотеката непосредствено преди посещението (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“).

Източници и справки

  1. Официален сайт на Националната библиотека — Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  2. National Library celebrates 147th anniversary — БТА
  3. December 16, 1953: New Building of National Library Inaugurated in Sofia — БТА
  4. SS. Cyril and Methodius National Library — Уикипедия
  5. National Library of Bulgaria St. St. Cyrill and Methodius National Library — CENL (Конференция на директорите на национални библиотеки в Европа)

Прочетете още

Редакция на Мини България

Мини България е малък екип, който работи от София, България. Пишем за забележителностите и маршрутите в България и посочваме източника на всеки факт.

За нас · Как работим · Всички материали

Текстът е на Редакцията на Мини България. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@minibulgaria.bg.