Археологически музей София – средновековна колекция и билети

Археологическият музей в София се помещава в Буюк джамия от XV век, а билетът за възрастен е 6 евро, за ученик или студент – 1,50 евро (Национален археологически институт с музей при БАН, Открий София). Експозицията обхваща времето от първите следи от човешка дейност преди около 1,6 млн. години до XVII в., като средновековната част включва находки от Плиска и Преслав, копие на Мадарския конник и най-старата българска икона. Така сред музеите в София това е мястото, където средновековието се разглежда в рамките на цялата праистория и древност на българските земи.

Източник: страница „Цени на билети и работно време“ на музея, проверена на 6 ноември 2026 г. (Национален археологически институт с музей при БАН)

Сградата на Буюк джамия в центъра на столицата

Музеят е в централната част на София и фигурира в списъка на музеите, който поддържа Столичната община (Открий София, Столична община). Туристическият портал „Открий София“ го представя като Буюк джамия, една от най-старите запазени сгради в града, датирана от XV в. Същият портал отбелязва, че има платформа за инвалидни колички, а хората с увреждания и техният придружител влизат безплатно (Национален археологически институт с музей при БАН).

Сградата е бивша джамия от XV в., а колекцията в нея не се ограничава със средновековието: тя обхваща времето от първите следи от човешка дейност преди около 1,6 млн. години до XVII в. (Открий София) Така в джамия от XV в. посетителят минава през цялата праистория и древност на българските земи.

От Народния музей до института с музей

Началото е в 1892 г., когато е създаден Народен музей с три сбирки – „Старовековна“, „Нумизматична“ и „Етнографска“ (Открий София). Музеят е открит тържествено на 18 май 1905 г. от княз Фердинанд I и министъра на просвещението Иван Шишманов.

Източник: Българска академия на науките и портал „Открий София“ (Българска академия на науките, Открий София)

Двата източника отбелязват различни моменти: „Открий София“ посочва 1892 г. като година на създаването на Народния музей (Открий София), а БАН – 1 януари 1893 г., когато музеят става самостоятелно учреждение (Българска академия на науките). При цитиране в ученическа работа е добре да се посочи за кое събитие се отнася датата и от кой източник е взета.

Средновековната колекция – Плиска, Преслав и икона от IX век

Експонатите от средновековната Българска държава и от столиците Плиска и Преслав са сред акцентите в експозицията (Открий София). Сред тях са златни и сребърни накити.

Музеят показва и копие на Мадарския конник, скалния релеф под закрилата на ЮНЕСКО (Открий София). Самият релеф е изсечен в скала, така че столичният посетител го вижда само като копие. Керамичната икона на св. Теодор от IX в. се определя като най-старата българска икона.

Научната рамка е още по-широка. Институтът изследва материалната и духовната култура на племената и народите по нашите земи от дълбока древност до XVIII в., а в състава му са включени секция по средновековна археология и два филиала за древните български столици – в Шумен и във Велико Търново (Българска академия на науките). Източниците не дават брой на средновековните експонати и не описват подредбата по зали, затова тези подробности се проверяват на място.

Какво предхожда средновековието в залите

Хронологията започва много по-рано. Фигурата-съд на Богинята майка от Мурсалево е датирана в ранния неолит, около 6000 г. пр. Хр. (Открий София) В Трезора са тракийските гробни находки, сред които Вълчитрънското златно съкровище, бронзовата глава на одриския владетел Севт III и златна маска на тракийски владетел.

От римската епоха са каменен афиш с покана за гладиаторски игри в Сердика и глава от бронзова статуя на император Гордиан III (Открий София). За златото от същата част на древността в друг град вижте материала за Археологическия музей във Варна и най-старото обработено злато в света.

Институтът зад витрините и програмите за ученици

Музеят е най-големият археологически в страната и част от най-голямата научноизследователска институция по археология в Югоизточна Европа (Българска академия на науките). Той има три отдела – „Експозиции“, „Фондове“ и лаборатория за анализи, консервация и реставрация. Теренната работа на института се води на повече от 100 обекта – от ранния палеолит до късната османска епоха.

За учители има готови формати. Музеят работи по програмите „Училище в музея“ и „Лято в музея“, като през последните години слага особен акцент на групи ученици и деца от предучилищна възраст (Българска академия на науките). Условията за групи е най-сигурно да се уточнят директно с музея.

Работно време, билети и спестяване за семейства

Летният период (май–октомври) е от 10 до 18 ч. без почивен ден, а зимният (ноември–април) е от 10 до 17 ч. със затворен ден понеделник (Национален археологически институт с музей при БАН). Музеят не работи на 25 декември и 1 януари, а на 24 и 31 декември е отворен от 10 до 14 ч. Данните са от страницата на музея, проверена на 6 ноември 2026 г., и могат да се променят.

Семейният билет е по-изгоден. По наша сметка по данни на музея двама родители с дете плащат 8 евро, а по отделни билети (6 + 6 + 1,50) сумата е 13,50 евро, тоест с 5,50 евро повече (Национален археологически институт с музей при БАН). Родител с дете до 16 г. плаща 6 евро, колкото един възрастен билет.

Безплатен вход има всяка последна неделя от месеца за всички посетители, а пенсионерите влизат безплатно всеки втори четвъртък (Национален археологически институт с музей при БАН). Други дни с безплатен вход в столицата са описани в материала за безплатните музеи в България.

Какво да комбинирате наблизо

В същия списък на Столичната община са и други музеи с близки теми: Археологическото ниво на базиликата „Св. София“ и Националният църковен историко-археологически музей (Столична община). Регионалният исторически музей включва базиликата в своите обекти и има археологически парк „Западна порта на Сердика“ (Регионален исторически музей - София).

Църквата, от която столицата получава името си, е представена в страницата за базиликата „Света София“. Ако посещението в музея е част от дълъг ден, може да се съчетае с пешеходния маршрут по храмовете в центъра. Друга възможност е Националният исторически музей в Бояна, който също фигурира в списъка на Столичната община (Столична община).