Природонаучни музеи в България и уроците по биоразнообразие

Природонаучните музеи в България имат един голям столичен адрес: Националният природонаучен музей при БАН в София, отворен всеки ден от 10:00 до 18:00 (последен вход в 17:30, проверено на 9.11.2026) (Национален природонаучен музей при БАН). Основан е през 1889 г. и се определя като първият и най-големият музей от този вид на Балканите (Уикипедия). Експонатите му са в 16 зали на четири етажа (Welcome.bg).

Какво показват залите на софийския музей

Колекциите са широки. Музеят пази препарирани бозайници и птици, както и стотици хиляди насекоми и други безгръбначни (Уикипедия). Минералите му представят около една четвърт от минералите в света.

Подредбата върви отдолу нагоре. На приземния етаж минералите са от двете страни на фоайето (Welcome.bg). На втория етаж са птиците, земноводните, рибите и вкаменелостите, сред тях и каролинският папагал, изчезнал в началото на XX век. Там е и голям амонит, намерен през 1932 г. на Шуменското плато.

На третия етаж са бозайниците. Най-известният експонат е двуметрова мечка от Рила, получила златен медал в Берлин през 1937 г. като най-голяма европейска мечка (Welcome.bg). На четвъртия етаж насекомите са подредени систематично във витрини, а най-горе се виждат лечебни растения от България, миди и други морски организми.

По наша преценка подредбата е по групи организми, а не по местообитания. Така посетителят вижда разнообразието като каталог от видове. Връзките между видовете в една среда остават по-слабо видими.

Как се съпоставят София, Берлин и Англия

Берлинският музей има шест изследователски клъстера, обединени в три научни програми (Museum für Naturkunde Berlin). В Англия акцентът е върху училищния двор. Лондонският Музей по естествена история води Националния образователен природен парк по поръчка на министерството на образованието там (Blooloop).

Източник: Национален природонаучен музей при БАН, Welcome.bg, Museum für Naturkunde Berlin и Blooloop

Разликата е в посоката. София е забележителност, до която класът идва. В Англия програмата отива при класа: първите 1000 училища описват дървета, живи плетове, тревни площи и голи участъци (Blooloop). Записалите се са над 7000, затова картографиращите са под 15% от тях (по наша сметка по данни на Blooloop). Общата заснета площ надхвърля 11 милиона квадратни метра.

Как музеят у нас излиза от витрината

Софийският музей има свои образователни ходове. Най-видимият е серията „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“, организирана заедно с Националния етнографски музей и финансирана от Столичната община (Национален природонаучен музей при БАН). Четирите изложби следват годишния календар. „Благовец“ е от 25 март до 1 юли 2025 г., „Пеперуда“ от 24 юни до 10 октомври 2025 г., „Мишинден“ от 10 октомври до 30 ноември 2025 г., а „Андреевден“ (Мечкин ден) от 10 декември 2025 г. до 28 февруари 2026 г.

Този подход свързва видовете с народните представи и е близък до идеята за „природа и общество“ в научната програма на Берлин (Национален природонаучен музей при БАН, Museum für Naturkunde Berlin). Страницата на музея обаче не показва по-късна поредица след февруари 2026 г.

Освен това музеят е записал онлайн разговори. Те са за прилепите, за динозавърско находище край Трън със скали на над 80 милиона години и за дивите ядливи растения в България и Италия (Национален природонаучен музей при БАН). На 22 май 2020 г., Деня на биологичното разнообразие, има презентация на колеги от музея в Калабрия.

Берлин върви по друг път. Там има екскурзии за училища и детски градини, програми за семейства, обучение на специалисти, граждански научни проекти и доброволчество (Museum für Naturkunde Berlin). Софийската страница не описва програми по възраст и по учебен предмет (Национален природонаучен музей при БАН).

Какво прави Европа за образованието по биоразнообразие

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. предвижда Комисията да предложи Препоръка на Съвета за образование за устойчивост на околната среда (Knowledge for Policy – Европейска комисия). Страницата на Комисията е публикувана на 15 май 2023 г. и обновена на 22 май 2023 г. Дата на приемане на препоръката в нея няма.

Музеите са отдавна в тази рамка. Проектът „Natural Europe“ е работил от 1 октомври 2010 г. до 31 октомври 2013 г. с обща стойност 4,7 млн. евро, от които ЕС е дал 2,35 млн. евро (CORDIS – Европейска комисия). Целта му е била цифровите колекции на природонаучните музеи да се свържат с Europeana и преподавателите да получат инструменти за образователни пътеки.

За българския читател изводът е практичен. Част от работата по сравнение с Европа се върши онлайн. По-подробно за това пишем в материала за дигитализацията на музеите в България и опита на Европа.

Билети, часове и безплатни дни в природонаучния музей

Към 9.11.2026 единичният билет за възрастен над 18 години е 6,50 евро, а за ученици, студенти и пенсионери 3,50 евро (Национален природонаучен музей при БАН). Деца от 3 до 6 години плащат 2,50 евро, а семейният билет за родители с две деца под 18 години е 16 евро. Групите от повече от 10 ученици или студенти плащат по 2,50 евро на човек.

Групов ученически билет е около 62% по-евтин от единичния за възрастен (по наше изчисление по данни на музея (Национален природонаучен музей при БАН)). Това прави музея достъпен за училищна екскурзия, ако учителят планира групата.

Беседа на български, заявена по телефон, е 16 евро, а на английски 26,50 евро (Национален природонаучен музей при БАН). Комбиниран билет за музеите на БАН е 17 евро, а комбиниран семеен билет с филиала в Асеновград е 18,50 евро. Палеонтологичният музей в Асеновград е създаден през 1992 г. (Уикипедия).

Безплатен вход има на 18 май, Международния ден на музеите, и на 1 юни за деца до 14 години (Национален природонаучен музей при БАН). Пенсионерите влизат безплатно в първия вторник на всеки месец. Обновените дни за други музеи са събрани в материала за безплатните музеи в България.

Музеят е затворен на 1 януари, 3 март и Великден, както и на 25 декември, а на 24 и 31 декември работи от 10:00 до 13:00 (Национален природонаучен музей при БАН). Научните отдели работят от понеделник до петък от 8:30 до 17:00.

Какво не личи от отворените страници

Не можем да кажем колко души посещават природонаучните музеи у нас, затова не сравняваме посещаемостта в София и Берлин. Отговорите ще дадат годишен отчет на музея за посещаемостта и обявена от него нова програма. На отворените страници нито документ, нито дата за такава публикация има (Национален природонаучен музей при БАН).