Дигитализация на музеите в България – 28 центъра и европейски пример

Дигитализацията на музеите в България има рамка от юни 2024 г.: със заповед на министъра на културата 28 музея са избрани за центрове по инвестиция С11.I7 от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). (Платформа за достъп до обществена информация, Министерство на културата) През юли 2026 г. министърът Евтим Милошев заяви пред парламентарна комисия, че проектът ще бъде завършен и отчетен в срок. (БТА) Целта е колекциите да се запазят и да станат по-достъпни чрез съвременна техника. (Paragraf.bg) Данните на НСИ за 2025 г. показват, че публиката вече идва: музеите са посетени 6 394 хил. пъти. (Darik Business Review (данни на НСИ))

Откога тече проектът по ПВУ и докъде е стигнал

Хронологията, която може да се провери в отворените източници, е кратка.

• Май–ноември 2022 г.: в Регионалния исторически музей в София е изложена дигитална експозиция на предмети на изкуството от европейски музеи, а Панагюрското съкровище влиза във френския проект „Micro folie“. (Е-бюлетин на Музея за история на София (РИМ – София))
• 25.06.2024 г.: две заповеди на министъра избират 28 музея и 10 библиотеки за дигитализационни центрове. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерство на културата)
• 12.09.2024 г.: министерството отговаря на искане за достъп до информация, публикува списъците и предоставя справка за състоянието към 13.08.2024 г.
• 29.12.2025 г.: медийно описание на поръчката за техника, на стойност 5,5 млн. лв. (2,8 млн. евро). (Paragraf.bg)
• 09.07.2026 г.: министърът обещава отчитане в срок. (БТА)

Страницата на министерството посочва и заповед за единни стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудиовизуално съдържание. (Министерство на културата) Самите стандарти не личат в прочетения текст на страницата, затова не можем да ги сравним с европейските.

Кои музеи са центрове и кои остават извън списъка

Списъкът включва Националния исторически музей, Националната галерия и Регионалния исторически музей в София. Към него са Институтът по информационни и комуникационни технологии към БАН с музеите на академията, регионални исторически музеи в по-голямата част от областните градове, Природонаучният музей в Пловдив и етнографският музей на открито в Габрово. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерство на културата) От областните градове извън списъка са само Плевен, Кърджали и Ловеч. (Paragraf.bg)

Тук се вижда разлика, която източниците не коментират. Библиотечната мрежа покрива всички области: Кърджали влиза през центъра в Пловдив, а Ловеч и Плевен през този във Враца. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерство на културата) При музеите тези три града просто липсват. (Paragraf.bg) От това следва наш извод: местни колекции от тези области ще се сканират другаде или изобщо няма да се сканират, а плановете за тях не са публикувани.

Какво оборудване купуват музеите

Музеите получават компютри с функция за 3D дигитализация, монитори с цветокорекция, 3D скенери и софтуер за заснемане на статуетки, съдове и инструменти. (Paragraf.bg) Предмети, които не се сканират в 3D, като дрехи, икони, бродерии и картини, ще се снимат с професионални фотоапарати. За негативи, диапозитиви и деликатни ръкописи са предвидени специални скенери.

Най-важната част за бъдещето е каталогът на всички дигитални обекти, в който се вписват пълно описание и произход. (Paragraf.bg) Доставката трябва да стане най-късно за 100 дни, гаранцията е 3 години за компютрите и мониторите и 2 години за останалото, а техниката трябва да отговаря на екологичните стандарти на ЕС. Цифрите идват от медийно резюме, подготвено с помощта на изкуствен интелект по публикация на „24 часа“. За точните условия е по-сигурно да се чете самата поръчка.

Към посетителите е насочен само един детайл: снимката към материала показва екрани в Историческия музей в София, на които посетителите ще разглеждат артефакти в 3D. (Paragraf.bg) Останалото оборудване работи зад кулисите, за дигитални двойници и архив.

Какво взима България от европейския опит

Европейската комисия описва дигитализацията като начин музеите да предлагат нови преживявания, достъп до изложби от разстояние и до материали, които не са изложени. (Европейска комисия, Култура и творчество) Платформата Europeana от 2008 г. се финансира по линия на Механизма за свързване на Европа и дава безплатен достъп до дигитализирани произведения на изкуството, книги и музика. Комисията насърчава политиката в тази област и с Препоръка от 2011 г.

Примерите от програма „Творческа Европа“ са насочени към публиката. Проектът CEMEC създава пътуваща изложба с 3D модели, приложения и анимации. (Европейска комисия, Култура и творчество) EUdigiTAC помага на занаятчии да вдъхновяват младите хора в социалните мрежи. Проектът Arches, финансиран по „Хоризонт 2020“, включва аватари на жестомимичен език, тактилни релефи и игри за смартфони и таблети. Страницата е обновена за последно през ноември 2021 г., така че описва модела отпреди няколко години.

Описанието на българския проект засега говори основно за техника и каталог. (Paragraf.bg) Европейските примери описват пътуваща изложба с 3D модели, работа на занаятчии с младите хора в социалните мрежи, аватари на жестомимичен език и тактилни релефи. (Европейска комисия, Култура и творчество) Според нас ползата за младите хора и чуждите туристи е най-слабо доказаната част от българския проект. Подробно за европейския опит има и в отделния ни материал за дигитализацията на музеите.

Защо посещенията в музеите растат и при какво участва технологията

В края на 2025 г. в страната работят 182 самостоятелни музея, а Националният музеен фонд наброява 7 865 хил. движими културни ценности. (Darik Business Review (данни на НСИ)) Посещенията през годината са 6 394 хил., с 26,1% повече спрямо 2024 г. (Z-Media Academy)

Източник: НСИ, чрез Darik Business Review и Z-Media Academy (Darik Business Review (данни на НСИ), Z-Media Academy)

Описанието на техниката е от края на 2025 г., а доставката се мери в месеци. (Paragraf.bg) Затова ръстът през 2025 г. трудно може да се припише на новото оборудване. (Darik Business Review (данни на НСИ)) В прочетените данни няма обяснение на причините за скока, така че това остава наш извод, не доказан факт.

Какво не казват публичните документи

Първо, не е ясно каква част от 7 865 хил. единици ще бъде дигитализирана. Депутатът Иво Михайлов е попитал именно за график и дял, но в прочетения откъс от отговора на министъра няма число. (БТА, Darik Business Review (данни на НСИ))

Второ, понятието „публичен достъп“ е неопределено. Заявител е отбелязал, че не го намира в българското законодателство и европейските директиви. Министерството е отговорило, че тълкуването на понятия е извън приложното поле на закона за достъп до обществена информация. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерство на културата) Докато няма дефиниция, не е ясно дали дигитализираното ще бъде в свободен онлайн достъп, както в Europeana, или само в каталог за специалисти. (Европейска комисия, Култура и творчество)

Трето, в прочетените материали няма данни от ICOM България, затова не можем да кажем нищо за практиката на отделни музеи извън посочените проекти.

Как да проверите дигиталното предлагане преди посещение

Първо, проверете дали музеят на вашия град е сред 28-те центъра: министерството е публикувало списъците в отговор на заявление за достъп до информация с решение от 12.09.2024 г. (Платформа за достъп до обществена информация, Министерство на културата) Второ, питайте директно музея дали има 3D експонати или екрани в залите, защото в прочетените материали такива екрани са показани само в Историческия музей в София. (Paragraf.bg) Трето, работното време и цените вземайте от самия музей и от датата на посещението, а не от стари справки.

Около 700 хил. посещения през 2025 г. са в дни със свободен вход, около 11% от всички. (Darik Business Review (данни на НСИ)) Календарът на тези дни е събран в материала ни за безплатните музеи в България.

Чуждите гости растат по-бавно от общия поток

Чуждите посещения са нараснали със 105 хил., или с 9,6%, докато общият ръст е 26,1%. (Darik Business Review (данни на НСИ), Z-Media Academy) По наша сметка по данни на НСИ това са около 1,09 млн. чужди посещения през 2024 г. и около 1,2 млн. през 2025 г. Щом чуждите посещения растат по-бавно от общите, делът им в общия поток намалява. Източниците не свързват този дял с цифровото предлагане; дали то ще привлече повече чужденци, ще покажат следващите данни на НСИ.