Дигитализация на музеите в България и опитът на Европа

Дигитализацията на музеите в България върви по-бавно от европейската, а публиката още не е достигнала нивата отпреди пандемията. Страната има 186 действащи музея с близо 7,8 млн. фондови единици (Национален статистически институт), но колкото от тях са достъпни онлайн или в интерактивен вид, няма единна публична статистика. Затова картината се сглобява от няколко източника, а изводите по-долу са наши.

Колко музея и колко посетители има в България

През 2022 г. в България работят 186 музея, чиито колекции наброяват около 7,8 млн. единици (Национален статистически институт). Това е огромен фонд спрямо броя на сградите: средно над 41 хиляди предмета на музей по наше изчисление по данни на НСИ.

Посещаемостта се възстановява, но не докрай. През 2024 г. посещенията отново растат на годишна база, без да стигнат равнището от 2019 г. (БТА) Чужденците са важна част от тях: през 2023 г. музеите в страната са посетени от 988 хиляди чуждестранни туристи, с 56,4% повече спрямо 2022 г. (Радио България)

Защо българинът рядко стъпва в музей

Евростат измерва участието в култура с въпрос за последните 12 месеца, като под „посещение на културни обекти“ разбира паметници, музеи, галерии и археологически обекти (Евростат). В проучването от 2022 г. 80,3% от българите не са участвали в нито една културна дейност, а участниците са 19,7%. България и Румъния имат най-ниските дялове по посещения на културни обекти, докато в Люксембург те са 63,3%.

Данните отразяват най-вече 2021 г. и ковид ограниченията могат да са свалили стойностите (Евростат). Дори с тази уговорка разликата е твърде голяма, за да се обясни само с пандемията.

Нашият извод: дигитализацията не е по-слабо развита само от липса на технологии, а и защото вътрешното търсене е ниско. Музей, който разчита предимно на чуждестранни туристи, има по-малък натиск да прави онлайн колекции на български и интерактивни програми за местни семейства.

Докъде е стигнала дигитализацията в Европа

Европейската картина също не е блестяща. Проучване на NEMO сред музеи от няколко държави установява, че под 20% от колекциите на участниците са налични онлайн (NEMO - Network of European Museum Organisations). Трима от четирима музеи посочват като главна пречка недостига на пари и на служители с време за тази работа.

Тоест „водещите“ европейски музеи са водещи най-вече в отделни проекти, а не по обхват на цялата колекция. Докладът е от юли 2020 г. (NEMO - Network of European Museum Organisations) и е по-стар от последните две години на бърз напредък, така че днешният дял вероятно е по-висок. Нов сравним европейски показател не открихме.

Какво прави Европа с 3D и общите платформи

Европейската комисия препоръчва до 2030 г. държавите членки да заснемат в 3D всички застрашени паметници и половината от най-посещаваните (Европейска комисия). В кампанията „Twin it!“, пусната на 21 юни 2023 г., министерствата на културата изпращат по един обект, а колекцията е публикувана в платформата Европеана. Примерите в съобщението са статуя в Льовен, Делфи, паметникът на Свободата в Рига и църква в Опатов.

В публикуваното съобщение България не е посочена (Европейска комисия). Това не доказва, че не участва, но показва, че страната не е сред видимите примери.

Как се сравняват България и Нидерландия

Научна разработка от 2025 г. сравнява музейната дигитализация в Нидерландия и България. Нидерландия е напред, а българските резултати са в начален стадий, но обещаващи и подпомогнати от европейско финансиране (CEEOL). Авторите подчертават, че условията в двете държави са различни.

Източник: Евростат, NEMO, CEEOL (Евростат, NEMO - Network of European Museum Organisations, CEEOL)

Какво значи това за посетителя

Интерактивната експозиция не заменя предмета, а помага да се разбере. Най-полезно е там, където оригиналът е недостъпен или крехък: 3D модел на гробница, която не може да поеме много посетители, или реконструкция на разрушена сграда. Комисията поставя именно такива обекти в приоритета за 3D запис (Европейска комисия).

За семейство или клас това означава, че изборът на музей по-скоро зависи от програмата, отколкото от технологията. Музеят с добре подредена класическа експозиция и жив екскурзовод често е по-добър от такъв с няколко екрана, които не работят. Тази преценка е наша и не следва от цитираните данни.

Какво да проверите преди пътуване

Работното време, цените и наличието на интерактивни зони се променят и не са в единен регистър. Най-сигурно е да ги потвърдите на сайта или в профила на самия музей и в сайта на общината. Ето какво има смисъл да потърсите още днес:

• има ли онлайн колекция или виртуална обиколка, с която да подготвите децата;
• има ли образователна програма за класове и на какви езици;
• кои дни са с безплатен вход, виж безплатните музеи в България.

За маршрут с жива, а не екранна експозиция вижте Етъра край Габрово. За обектите със статут на световно наследство е полезен списъкът на ЮНЕСКО в България, а за градски ден с няколко музея и разходка помага маршрутът Пловдив за един ден.

Цифрите за посещаемост по области и година са в публикациите на НСИ за културата, а общоевропейските данни за участие в култура са на страницата на Евростат (Евростат, Национален статистически институт).