Раннохристиянски базилики в България от Пловдив до Несебър
Раннохристиянски базилики в България от IV–VI век: Пловдив, София, Хисаря и Несебър – размери, датировки и как да ги подредите в един маршрут.

Раннохристиянските базилики в България не са само руини: в Пловдив, София, Хисаря и Несебър те показват как е изглеждала църквата между IV и VI век. Най-голямата, Епископската базилика на Филипопол, е дълга 82,8 м и широка 36 м (БТА).
Коя е най-голямата базилика от IV–VI век?
Епископската базилика в Пловдив е най-голямата постройка от този период у нас и една от най-големите на Балканите (БТА). Тя е трикорабна, с една апсида, и е действала от средата на IV до края на VI век. Открита е при спасителни разкопки през 1982–1986 г.
Подовете са покрити с два слоя многоцветни мозайки, а площта им надхвърля 2000 кв. м (БТА). Изследване от 2018 г. разпознава в тях 20 вида птици, седем от които екзотични (Уикипедия). Това подсказва връзки с далечни краища на римския свят.
Реставрацията е обществено-частно партньорство между Община Пловдив и фондация „Америка за България“ от 2015 г. (БТА) Обектът е открит официално на 18 април 2021 г., а за посетители – на 19 април. Включен е в Предварителния списък на ЮНЕСКО.
Размерите в източниците не съвпадат. Една публикация дава по-големи стойности за дължината и ширината (Уикипедия), а БТА – 82,8 на 36 м (БТА). В текста държим на цифрите на БТА.
Какво лежи под базиликата „Света София“ в Сердика?
Тук базиликата се чете във височина, а не по площ. Под сегашната църква са установени три раннохристиянски храма (Българско национално радио). Най-старият е от началото на IV век, вторият – базилика от края на същия век – е разрушен, вероятно при хунско нашествие в средата на V век. Днешната постройка се отнася към края на V или началото на VI век.
Църквата стои върху източния некропол на Сердика, чиито гробове са от III–V век (Българско национално радио). Почти всички са ограбени още в древността. Изключение е гробница със стенописи и кръстове и латински надпис за „Хонорий, слуга Божий“, вероятно високопоставен духовник от V век. По данни на БНР това е единствената раннохристиянска гробница в България, в която е назован погребаният.
Подземният музей е на три нива и се влиза от самата базилика (Българско национално радио). Повече за храма, дал името на столицата, четете в материала за базиликата „Света София“.
Защо Хисаря има най-много базилики на едно място?
В Хисаря са открити десет църкви, три от които са показани на посетители, а останалите са проучени и консервирани (БТА). Според БТА това е най-голямата концентрация на раннохристиянски базилики в България, при това с различни архитектурни форми. Градът е основан през 293 г. от император Диоклециан.
Първата проучена е Базилика 1, разкрита от Богдан Филов през 1909 г. – първата двукорабна в района (БТА). Базилика 3 е трикорабна, с нартекс и двор, и е една от малкото с известно посвещение – на първомъченик Стефан. Намира се южно от Камилите, вдясно от пътя. Базилика 8 е в центъра на днешния град, срещу читалище „Иван Вазов“.
По наша преценка това е най-добрият обект за сравнение. В Пловдив виждате един огромен храм, а в Хисаря – няколко по-малки с различни планове, и разликата между двукорабна и трикорабна схема става видима без обяснения.
Как изглежда Старата митрополия в Месемврия?
Несебър, древната Месемврия, е единственият български град, вписан в списъка на ЮНЕСКО изцяло (Българско национално радио). Първите му базилики са от V век, когато градът има тесни морски връзки с Цариград. Старата митрополия, или „Света София“, е най-голямата църква, строена в града.
Построена е в края на V или началото на VI век като трикорабна базилика без сводове, с полукръгла апсида, нартекс и атриум (Уикипедия). Две редици по пет стълба делят кораба на три части. Ширината е 13 м, а средният кораб е широк 9,3 м. Зидарията съчетава камък и тухла.
Днешният вид идва от възстановяване в началото на IX век (Уикипедия). По-късно венецианци ограбват храма, а през XVIII век той е изоставен. Подът е бил покрит с мозайка от дребни цветни камъчета, стените – с живопис.
Как се сравняват четирите обекта?
| Обект | Датировка | Размер или особеност |
|---|---|---|
| Пловдив, Епископска базилика | средата на IV – края на VI в. | 82,8 × 36 м, мозайки над 2000 кв. м |
| София, „Света София“ | сегашната – V/VI в. | три храма един над друг |
| Хисаря | от средата на IV в. | десет базилики, три показани |
| Несебър, Стара митрополия | края на V – началото на VI в. | ширина 13 м, трикорабна (БТА, Българско национално радио, Уикипедия) |
Източник: БТА, БНР, Уикипедия (БТА, Българско национално радио, Уикипедия)
Пловдивската базилика е около 3,2 пъти по-дълга от несебърската – по наша сметка по данни на БТА и Уикипедия (82,8 / 25,5) (БТА, Уикипедия). Двете се различават и по предназначение: едната е епископска църква в голям град, другата е градска църква на малък пристанищен център. Това е наш извод и не е записано в източниците.
Как да подредите посещението?
Най-лесно е да вържете два обекта в един ден. Пловдив и Хисаря са в една част на страната, затова ги разглеждайте заедно с материала за Южна централна България. Сердика е в центъра на столицата и се обхожда пеша.
В Несебър добавете към базиликата църквата „Христос Пантократор“ – по БНР тя е най-добре запазената в града (Българско национално радио). Градът е и в списъка на обектите на ЮНЕСКО, затова е удобна спирка при морски маршрут.
Работно време и цени на билетите не сме проверявали в рамките на този материал. Те се менят по сезон, затова ги уточнявайте при Древен Пловдив, музея в Хисаря и общинските страници на София и Несебър преди пътуване.
Музеят в Хисаря развива проекта „Пилигрим“ с пет духовни маршрута с добавена реалност, печатна книга и мобилно приложение (БТА).
Източници
- Restored Bishop's Basilica of Philippopolis Officially Opens Five Years Ago — БТА
- Археологическият музей в Хисаря ще представи в книга пет духовни пътя — БТА
- Welcome to Underground Serdica — Българско национално радио
- Nessebar and its Churches — Българско национално радио
- Hagia Sophia Church, Nesebar — Уикипедия
- Great Basilica, Plovdiv — Уикипедия
Прочетете още
Текстът е на Редакцията на Мини България. Фактите са по източниците, посочени под материала. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@minibulgaria.bg.