Църква „Христос Пантократор“, град Несебър

Несебър е един от най-старите градове в Европа. Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров – античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса – легендарния създател на селището. Месамбрия е имала две удобни пристанища – северно и южно, в които и сега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби. В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти – поселението се превръща в класически полис – град със съответната структура, функции и управление.

 

За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява с пристъп града и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър – както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви – “Христос Пантократор” – (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” – (XIV в.), в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири – “Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър”, “Св. Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” – центрове на исихазма в България. Тук се възпитават и бъдещи български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван Александър дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато.

 

Някога Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 26 от тях, а сред тях се откроява Църквата “Христос Пантократор” / Вседържател/. Тя датира от ХIII-ХIV век. Изящната архитектура, идеалните пропорции, живописната украса на фасадата, недовършената кула-звънарница кара всеки, преминал през днешния градски площад да забрави реалността и за миг да се отзове в един наистина приказен свят. Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 х 6,90 м, с два входа – на запад и на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики-символ на култа към слънцето, изпълнен с тухли. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.